Най-голямата психиатрична болница в България Д-р Георги Кисьов в Раднево, предлага на свои бивши пациенти нови услуги в среда на защитено жилище. На своя територия болницата изгражда нови домове за хора, които са напуснали стационара, като за целта е осигурено финансиране по проект на Програма ФАР (Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността за рискови групи).
Изграждат се първите в страната защитени жилища за хора с психични проблеми
Най-голямата психиатрична болница в България Д-р Георги Кисьов в Раднево, предлага на свои бивши пациенти нови услуги в среда на защитено жилище. На своя територия болницата изгражда нови домове за хора, които са напуснали стационара, като за целта е осигурено финансиране по проект на Програма ФАР (Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността за рискови групи).
Болницата има и най-големия опит в страната, защото такава дейност там се извършва непрекъснато и през последните 10 години.
Целта е около 100 бивши пациенти да извършват трудова дейност и да бъдат подготвени за живот в обществото, но статистиката е все още тъжна. Едва 4% наистина се връщат в реална среда, каза директорът на болницата д-р Тодор Толев.
Защитеното жилище има свои вътрешни правила за съжителство. Бившите пациенти сами изпълняват повечето от функциите на персонала. Там попадат хора, които вече не могат да получават болнични услуги, но все още не са готови да живеят самостоятелно в обществото.Лазар Панков Пациентите се явяват на събеседване пред комисия, която разглежда и одобрява молбите за настаняването им в защитеното жилище.
„Мисля, че ще се чувствам много по-здрава и спокойна, ако бъда настанена в защитено жилище. Ще работя и ще се чувствам полезна. Не мисля да излизам навън, защото няма къде да живея, нямам сигурност, мотивира молбата си до комисията Стоянка Желева.
„Определено, в защитеното жилище ще съм по-добре отколкото в отделението. Ако имам проблеми има към кого да се обърна. Все още не съм готов да се върна в обществото, но животът е пред нас и трябва да се борим”, каза Тодор Запрянов, бивш пациент на болницата.
д-р Христо Колев Всички могат да получат работа, съобразена с желанието и съществуващите в болницата програми за трудотерапия. Трудът е свързан с поддръжката на сградите и огромния терен на болницата, а също и с отглеждане на зеленчуци.
Така те получават съдействие с остатъка от възможностите, които имат да се чувстват пълноценни като работят. Ако пациент излезе навън и не работи, неизбежно ще стигне до контейнерите, за съжаление, коментира Лазар Панков, социален работник в болницата.
Настаняването в защитено жилище е свързано с усърдието на пациента, но се съчетава с липсата на шансове за реинтегриране в обществото, независимо от промяната в нагласите на околния свят към тях.
Смисълът на защитените жилища е да се ангажират остатъчните човешки ресурси и да се доразвият потенциалните възможности, които бившите пациенти имат, за да бъдат в комфорт със себе си, каза д-р Христо Колев - клиничен психолог.
Проектът за изграждане на защитени жилища ще продължава 15 месеца. В строителните дейности също ще участват и пациенти, което се превръща в стимул не само финансов, но и морален, защото те ще имат принос в новите домове, които ги приближават до домашния уют.
